Село Локорско се намира в западната част на страната на само петнадесет км разстояние от столицата София. Към 2015-та година данните по преброяване на населението показват, че на неговата територия пребивават малко повече от 700 души. Веднага след последните селски къщи се показват две гори, съответно съставени от борови и широколистни гори. Разположено в красива местност и близо до Стара планина, селото е идеално място за почивка и за туризъм. През почивните дни в планината идват и любителите на цветя и гъби, тъй като местностите там изобилстват и с двете. Връх Драгунът е една от видните природни забележителности в близост до населеното място. За историята на това място не се знае прекалено много, като едни от най-достоверните източници се явяват двама чешки изследователи. Това са Херман и Карел Шкорпил, на които дължим известията за наличие на живот по тези места още от времето на каменната епоха.
Трудът на двамата Шкорпил е озаглавен Могили и се отнася пряко за Локорско, като най-вече се обръща внимание на броя на земеделските и стопански сечива. Ахмед е син на Караджа и поне според османските документи се явява първият управник на селото. Това става ясно от документ на Османската империя от 1452-ра година. Но войнуганските селища по това време не са рядкост и ето че това село става именно такова в годините на 16-ти век. Това означава, че за местното население се вижда малко светлина в края на тунела. Те например могат да носят оръжие и да притежават определени декари земя. На практика не са изцяло с робски статут, което е характерно за по-голяма част от населението на страната. Въпреки че получават облекчение и на данъците си, по време на война тези жители се задължават да станат помощна войска на султана. В по-късен етап от историята ни, селото започва да се развива благополучно. Това се дължи най-вече на близостта му със столицата София, което и днес е на десет минути път с кола. Още след Освобождението селото пласира в София земеделската си продукция, а немалка част от хората отиват там с цел да си търсят работа.
През 60-те и 70-те години на 20-ти век пък развитието на социализма си проличава и в Локорско. Първо се забелязва масовото застрояване на жилищни панелни сгради. Такива блокове и до днес се считат за едни от най-здрави и устойчиви по отношение на конструкцията си и при случай на земетресения. Но освен жилищните блокове, на улиците се полага асфалт и селото е още напълно електрифицирано. Оформя се новият селски център, а една от най-важните постройки през посочения период се явява големият кравекомплекс. Благодарение на него се осигурява не само работа за населението, но и част от продукцията от краве месо се изнася по пазарите. Сред най-красивите селски забележителности са общо седемте малки водопада край реката, а Момините скали представляват скално образувание. За църквата Свети Николай се знае, че е разположена в края на селото. Построена е в годините на 17-ти век и днес е един от българските паметници на културата.
